Иво Инджев: Политически немощният Трифонов се заканва „човек да наеме, но пак да ни такова“
Това написа журналистът Иво Инджев в.
Самата догадка обслужва персонално статуквото на де факто президентската република. Придава спомагателна тежест на действителността, че на процедура България се ръководи от президента и не от някаква нереална фигура, а точно от сегашния. Трифонов ни декларира в действителност, че нагледният образец е въодушевяващ дотолкоз, че от краткотрайно събитие би трябвало да се трансформира непрекъснато.
Харесването сред двамата явно е взаимно и възходящо. Всички видяха, че Радев с отнася почтително към фрагментите на Трифонов. Въпреки бледото показване на излъчената от квотата на Има Такъв Народ Генчовска като министър на външните работи в предходния кабинет, Радев е сметнал за нужно отново да я назначи. Този път я инсталира по-близо до специалността й, която е практикувала и преди в министерството на защитата ( само че с предсказуемо същия неопределен ефект). Самата Генчовска, както се вижда, няма нищо срещу да слезе едно огромно ходило надолу в държавната подчиненост, само че очевидно не се визира от това намаляване, което хора с повече достолепие биха сметнали за оскърбление.
Трифонов надали храни илюзии, че олекналата му наоколо до нулата тежест на политическия кантар ще му разреши да го накланя натам, където му се ще. А щом не го накланя, тъй като тогава се кланя на президентското статукво?
Изчегърта се самичък от огромната политика, а в този момент желае да чегърта главния закон на страната с политически немощната си ръка, препоръчвайки мощна такава.
Започнах със остарял анекдот и ще пожертвам да завърша с нещо сходно. Положението припомня на Вуте, който се заканвал на Пена полово, а когато тя му се подиграла, че той е импотентен, мераклията отвърнал „ море, язе човек ше наемем и отново ше те таковам “.
Самата догадка обслужва персонално статуквото на де факто президентската република. Придава спомагателна тежест на действителността, че на процедура България се ръководи от президента и не от някаква нереална фигура, а точно от сегашния. Трифонов ни декларира в действителност, че нагледният образец е въодушевяващ дотолкоз, че от краткотрайно събитие би трябвало да се трансформира непрекъснато.
Харесването сред двамата явно е взаимно и възходящо. Всички видяха, че Радев с отнася почтително към фрагментите на Трифонов. Въпреки бледото показване на излъчената от квотата на Има Такъв Народ Генчовска като министър на външните работи в предходния кабинет, Радев е сметнал за нужно отново да я назначи. Този път я инсталира по-близо до специалността й, която е практикувала и преди в министерството на защитата ( само че с предсказуемо същия неопределен ефект). Самата Генчовска, както се вижда, няма нищо срещу да слезе едно огромно ходило надолу в държавната подчиненост, само че очевидно не се визира от това намаляване, което хора с повече достолепие биха сметнали за оскърбление.
Трифонов надали храни илюзии, че олекналата му наоколо до нулата тежест на политическия кантар ще му разреши да го накланя натам, където му се ще. А щом не го накланя, тъй като тогава се кланя на президентското статукво?
Изчегърта се самичък от огромната политика, а в този момент желае да чегърта главния закон на страната с политически немощната си ръка, препоръчвайки мощна такава.
Започнах със остарял анекдот и ще пожертвам да завърша с нещо сходно. Положението припомня на Вуте, който се заканвал на Пена полово, а когато тя му се подиграла, че той е импотентен, мераклията отвърнал „ море, язе човек ше наемем и отново ше те таковам “.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ